Лозарската наука в България – начало и продължена традиция / от богатството  на Бибилиотеката при Селскостопанска академия/

И други публикации

На Уебстраницата  на ССА можете да прочетете:
“Според народните традиции Свети Трифон е покровител на лозарите и винарите. На  този ден се извършва ритуално зарязване на лозата с надежда за добра реколта и хубаво вино. Ще ви върнем назад във времето и ще открехнем пред вас част от тайните на лозарството и винарството с помощта на няколко издания от фонда на Централна селскостопанска библиотека.

През 1894 г. в Русе е издадено „Ръководство по лозарството. Изучаване на начините за правилното обработване и церене на лозата”. Негов автор е Христо С. Георгиев – учител по лозарство и винарство в Държавното практическо земледелческо училище край гр. Русе. В ръководството той учи, че „от рязането зависи да дава лозето големи, но за всяка година еднакви реколти”. Според него най-разпространено е пролетното рязане, като за подрязването е приет следния закон: „колкото по-рано се подреже едно лозе, толкова то по-силно расте, а колкото по-късно го подреже, толкова повече грозде дава”.

Правилното подрязване е едно от условията за получаване на добра реколта, от която да се направи качествено вино. „Как се прави червено вино, черно вино и бяло вино. Практически наставления и съвети за българския винар” е дело на Атанас Ат. Макаков и е отпечатано от Скоро-печатницата на Вълков през 1891 г. в София. В предговора към изданието, авторът съветва винопроизводителите да се сдружават по 5-6 и повече души и да си правят виното заедно. „За тая цел ще трябва да условят за главен виноделец един младеж от свършващите в държавното практическо земледелческо училище в Садово (при Пловдив), който ще изпълнява техническите работи в избите на сдружените винари.” Авторът разделя виното на червено – трапезно, черно или още наричано „в кърпа да го носиш” – Станимашкото, Чирпанското, Скопското Гюмендженското (близо до Солун) и бяло, което не е много на почит у нас.

Сухиндолските вина са прочути в България като доброкачествени и много трайни, наградени са на Пловдивското изложение със златен медал в лицето на г-н Марко К. Вачков. Това четем в Юбилейния сборник на сухиндолското читалище „Трезвеност” за 1870-1895, издадено през 1896 г. от печатница „Селянин” в с. Мусина. Сухиндолските вина се изнасят в големи количества и се харчат в Търновско, Дряновско, Габровско, Севлиевско и Троянско, а напоследък се изнасят и за Лом и София. Именно лозарството дава основание сухиндолци да се определят като по-богато население в сравнение с околните села”.

Цялата публикация “Библиотеката при Селскостопанска академия съхранява безценни документи за създаването на Лозарската наука в България” от 13.02.2021 г. на Уебстраницата на ССА може да видите ТУК:

Публикацията Уебсайта на ССА за първата лозаро-винарска изба, в Плевен, от 1892-ра година, може да видите ТУК:

И още свидетелства за научнинте традиции в опазването на лозаро-винарското богатство, по повод празника на 14.02. /публикувано през годините в медиите/

“Институтът по лозарство и винарство в Плевен е първият в страната, а в Европа – петият. Историята му  свързана с Първата лозаро-винарска изба, още от 1892-ра година. Върху родната ни  традиция, с “подадена ръка” от страна на френския опит, тя се появява  за  нуждите на борбата срещу филоксерата.  Важна е автентичната и среда, с поддържана постоянна температура, 15-17 градуса. Това е най-подходящата температура за да може   виното постепенно да озрява. “В нея има благородна плесен, която се храни от изпаренията на виното и така благоприятстват постепенното му озряване/”подчертават технологът на Лозаро-винарската гимназия и директорът на Института в Плевен проф. Георги Панчев. А това, че Институтът и Гимназията  по лозаро-винарство действат и днес в жива връзка, от една територия, и че в бъчвите се прави вино от лозята на училището,  е пример  за продължена традиция.  Подземна стълба свързва горната и долната част на избата и се вие, като че изведена от самата история. Над 5000 бутики от най-старото вино в България, от 1892-ра година. Бутилките са наредени като в защитно укритие – за оцеляване на традиции и бъдеще”./текст: Ваня Манолова/

 На мястото на днешната Плевенската панорама всичко е било лозови масиви – там е свършвал града. Ето още любопитни моменти от по-съвременните телевизионни хроники на тема „Лозаро-винарска традиция“, публикувани преди време около Празника на 14.02.

Рубриката“Агротема“ по Агро ТВ. ВИЖТЕ: