МЕХАНИЗМИ И ФОРМИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА АГРОЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ
Храбрин Башев, Божидар Иванов, Диляна Митова, Иван Боевски, Петър Маринов
Ангел Саров, Даниела Цвяткова,
Красимир Костенаров, Димитър Ванев

Разработката е част от научноизследователски проект АИ 3 „Управление на услугите на агроекосистемите в България“, финансиран от Селскостопанска академия, със срок на изпълнение 2019-2020 г.

Рецензенти:
проф.д-р Румен Попов
проф.д-р Пламена Йовчевска
Редактор:
Кремена Горчева

Книгата  представя резултатите от първото широкомащабно проучване на механизмите и формите за управление на екосистемните услуги в българските ферми. Най-напред са идентифицирани вида и размера на съхраняваните и „произвеждани“ екосистемни услуги от земеделските стопанства в страната. След това са откроени използваните вътрешни, пазарни, договорни, колективни, тристранни и т.н. форми на управление на агроекосистемните услуги от различен вид, и в зависимост от типа на агроекосистемата и земеделския производител. Учените извършват  дълбочинно изследване на преобладаващите форми за управление на основни агроекосистемни услуги, като осигуряване на външен достъп на територията на фермата, опазване на биоразнообразието, опрашването на растенията, биопроизводството и др. Изследванията установяват  връзките между агроекосистемните услуги и специализация, местоположение и тип на стопанствата, пол, възраст и образование на менажерите/собствениците/. Оценена е ефективността на различните форми за управление на агроекосистемните услуги, посредством анализ на преките и допълнителните разходи, свързани със снабдяването и управлението на агроекосистемните услуги и на икономическите, социалните и екологическите ефекти за стопанствата и другите агенти. Идентифицирани са основните поведенчески, икономически, институционални, природни  фактори, които стимулират или ограничават „производството“ на екосистемни услуги от земеделските производители. Учените правят дълбочинен  анализ на развитието и ефективността на биологичното производство като една от основните форми за снабдяване на агроекосистемни услуги от нашите ферми. Те представят и  многоаспектен анализ на почвите като част от агроекологичен ресурс на България/ пример- селските райони в Южен централен район/. В разработката са оценени  възможностите за ползване на утайките от пречиствателните станции за отпадни води в земеделието като специфична форма на агроекосистемна услуга. Анализирано е използването на категорията клиентска стойност в управлението на услугите на агроекосистемите. Изследователите очертават основните насоки за подобряване на научните анализи, обществените политики и фермерските стратегии за ефективно управление на услугите на агроекосистемите.

В  глава първа “Анкетно проучване” на вида и управлението на агросистемните усуги в страната /Храбрин Башев, Димитър Ванев/ се посочва, че идентификацията на размера и вида на „произвежданите“ услуги на агроекосистемите в страната и на използваните форми и ефективност на тяхното управление, се базира на анкета с мениджъри на 162 „типични“ стопанства от различен юридически тип, размери, производствена специализация, екологическо и географско местоположение. Анкетното проучване е проведено през месец октомври 2020 г., със съдействието на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и водещи професионални организации на земеделски производители в страната.

Много от фермите са в райони с големи социално-икономически проблеми като обезлюдяване (37.6%), липса на работа (32.1%), неразвити пазари (27.8%) и неразвита инфраструктура (14.8%). Това е показател както за „заниженото“ снабдяване на агроекосистемните услуги, така и за големия потенциал за тяхното подобряване и увеличаване. Голяма част от анкетираните мениджъри посочват, че имат някакви познания по отношение на концепцията за „услуги на агроекосистемите“.Значителна част от тях обаче признават, че степента на познание е задоволителна (27.8%), а близо една трета, че са непознати (32.1%). Само около 17% от всички мениджъри познават добре или много добре тази новоразвиващата се концепция.

С най-добри познания на концепцията за агроекосистемните услуги са мениджърите на стопанства със средно общо и средно селскостопанско образование – 16.3% от всички тях.

В главата “Оценка на представителността на анкетното проучване”доц.д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика предага подход за оценка на представитлносттта на анкетните проучвания и правилното служене с данни и информация, с оглед на спецификата им и границите на тяхната интерпретация при резултатите и заключнията. Той посочва, че целта на научните изследвания се свеждат до това да се прилагат индуктивни теоретични подходи, където от частното се върви към общото. Така се стига до значителни резултати, отваряйки големи хоризонти, но крие и големи опасности, а именно да се допуснат грешки в резултатите и в изведените заключения.

В Заключение:

Проф. Храбрин Башев обобщава, че това  първо по рода си мащабно проучване на механизмите и формите на управление на агроекосистемните услуги в страната позволява да се направят важни изводи за размера, структурата, и формите на управление на екосистемните услуги в българските ферми на настоящия етап.

– Нееднаквата степен на познание и  участие на фермерите в поддържането и производството на многообразни услуги на екосистемите показва необходимостта от вземането на мерки за подобряване, разнообразяване и интензифициране на тази дейност чрез обучение, информиране, обмяна на опит, обществено стимулиране и подкрепа и т.н.

Анализът на вида и качеството на земите и почвите за селските райони в Южен централен район дава задълбочена информация за участието на стопанствата в този тип агроекосистемна услуга, като идентифицира и редица сериозни проблеми, които компрометират възможностите за ефективно производство на екосистемни услуги в дългосрочен план.

-При болшинството от фермите дейността за опазване на екосистемите и техните услуги е свързана с увеличение на производствените и транзакционни разходи на стопанството, а така също с повишаване на икономическата, социалната и екологическата ефективност за стопанствата и обществото.

-Голяма част от биологичните производители в страната смятат, че разходите им са оправдани, като около 31% смятат тези разходи не се възвръщат, а близо 19% не могат да оценят ефективността.

Оползотворяването на утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води в земеделието е важна агроекосистемна услуга, която в дългосрочен план води до редица положителни агрономически, икономически и социални ефекти. Разширяването на тази практика у нас обаче е свързано с преодоляването на множество ограничения от информационен, поведенчески, нормативен и т.н. характер.

Съществува голям потенциал за прилагане на концепцията „клиентска стойност“ в управлението на (агро)екосистемните услуги в страната, което обаче е свързано с по-добро изучаване на многообразните роли на клиентите, въвеждане на социална маркетинг-мениджмънт концепция, и превръщане на организациите в клиентски и стейкхолдър центрирани.

-Установените в разработката тенденции, фактори, трудности и възможности свързани с агроекосистемните услуги следва да се имат пред вид при усъвършенстване на управленческите стратегии на фермите и на формите за обществена подкрепа през новия програмен период за прилагане на ОСП на ЕС. Предложеният интердисциплинарен подход за анализ на управлението на агроекосистемни услуги следва да продължи да се усъвършенства и прилага по-широко и периодично в страната. Анализите на структурата и управлението на агроекосистемните услуги в страната следва да се разширят като се повишава прецизността и представителността на използваната информация чрез увеличаване на броя на анкетираните стопанства, прилагане на статистически методи, специално „обучение“ на провеждащите и участващите в анкетните проучвания и т.н. Това налага по-тясно сътрудничество с професионални организации на производители, НССЗ и други заинтересовани страни, а така също усъвършенстване на официалната система за събиране на аграрна, агроикономическа и агроекологическа информация в страната.

Форма за сваляне

Моля, попълнете формата, за да можете да свалите файла.

Loading...