Завършени

ПРОЕКТ ХТАИ 130 “ВЛИЯНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ПОДКРЕПА ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКАТА ЖИЗНЕСПОСОБНОСТ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА”

 Ръководител: проф. д-р Димитър Николов

 Научен колектив: проф. д-р Димитър Николов, доц. д-р Минка Анастасова-Чопева, доц. д-р Иван Боевски – НБУ, доц. д-р Светлана Александрова-Златанска – УНСС, доц. д-р Теодор Радев – АУ-Пловдив, доц. д-р Петър Борисов – АУ-Пловдив, гл. ас. Ваня Кръстева – АУ-Пловдив, д-р Димитър Ванев – НССЗ, ас. Даниела Цвяткова, ас. Ангел Саров, ас. Виктория Мендева – АУ-Пловдив, докт. Енчо Иванов, докт. Силвия Атанасова, докт. Йонко Йонков, нач. отдел Елизабет Иванова, ст. експ. Марина Лазарова-Муслах, ст. спец. Наташка Соколова, мл. експ. Михаил Колев

Проектът има за цел да изследва влиянието на инвестиционната подкрепа върху икономическото състояние на земеделските стопанства, което да допринесе за подобряване на инвестиционната подкрепа, както и да представи актуална информация за намеренията на ЗС да инвестират в бъдещия програмен период на Общата селскостопанска политика (2014-2020 г.). От друга страна, на базата на историческия анализ, се изследва ефектът от тази подкрепа върху финансово състояние на земеделските стопанства. Това допринася за разбирането на факторите, обуславящи намеренията на фермерите да инвестират. Това е предпоставка да се подпомогне успешното формулиране на политиките на ОСП.

През  2016 г.  по проекта е са извършени следните дейности:

  • Анализ и оценка на влиянието на ОСП върху земеделските стопанства;
  • Обработка на анкетната информация, получена от анкетно проучване на територията на цялата страна със съдействието на НССЗ;
  • Изготвяне на методики и модели за оценка на инвестиционната подкрепа върху икономическата жизнеспособност на земеделските стопанства;
  • Популяризиране на резултатите от проучването на национални и международни научни форуми.

Други дейности на колектива е участието в национални и международни научни форуми: АГРА 2016, гр. Пловдив; 13-16 септември 2016 г. Юбилейна българо-полска конференция в гр.София; „Структурни промени в земеделието и селските райони на България и Полша в рамки на ОСП – 10 години научно и изследователско сътрудничество”; 27-28 октомври 2016 г. Международна конференция „Fostering agriculture innovation and business opportunities for rural renaissance”.

 

ПРОЕКТ ХТАИ 131 ”ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В УСЛОВИЯТА НА ОСП 2014 – 2020”

 Ръководител: проф. д-р Красимира Кънева

 Научен колектив: проф. д-р Красимира Кънева, доц. д-р Нина Котева, проф. д-р Храбрин Башев, доц. д-р Пламена Йовчевска, ас. Антон Митов, ас. Васил Стойчев, докт. Веселин Кръстев, докт. Петър Почалеев, ст. експ. Кремена Горчева, ст. експ. Марина Лазарова-Муслах, ст.спец. Мария Симова

Систематизирни са теоретичните въпроси на икономическото развитие, чиито основни цели са: нарастване на БВП (икономически растеж), подобряване качеството на живот на населенението и устойчивост на икономиката. На микрониво икономическото развитие се изследва чрез система от показатели за изменение за продуктивността и доходността на организациите, в т.ч. и земеделките стопанства. Специално място е отзделено на устойчивостта, като сравнително нова и недостатъчно изследвана област на икономическото развитие.

Разработен е методически подход за изследване на състоянието на земеделските стопанства в периода след присъединяване на страната към ЕС и възможните ефекти на съществуващите и новите механизми на ОСП 2014-2020. Адаптирана е методика за оценка на алтернативните разходи по специализация и икономически размер на стопанствата. Предложена е оригинална методика за оценка на устойчивостта и подход за измерването й чрез общ коефициент, изчислен по метода „Анализ с обхват на данни”.

Анализът на състоянието на земеделските стопанства включва настъпилите структурни промени за изследвания период, ефективността на база вложени ресурси и финансовото състояние на стопанствата. Прави се оценка на алтернативните разходи, факторите влияещи върху ефективността и размера и структурата на субсидиите по ОСП и ПРСР. Решен е модел за определяне на общ (съвкупен) коефициент за устойчивост при стопанствата със зърнено-житни култури.

Резултатите показват, че преструктурирането на стопанствата е в посока на общо намаление, основно при дребните и малките стопанства с животновъдно и смесено направление на специализация. Нараства броят на едрите стопанства с полски култури. Ефективността с включени субсидии нараства при всички групи, но без субсидии значително намалява, а някои категории като трайните насаждения (през 2013 г. зърнените и зеленчуците) са губещи. В секторите със значително влагане на собствен труд (трайни насаждения, зеленчуци) и значителен размер на собствения капитал (свине и птици) резултатите се влошават, което обяснява колебанията в броя и размера на тези стопанства по години.

Финансовото състояние на стопанствата е задоволително предвид на това, че коефициентите на автономност и задлъжнялост са в рамките на препоръчителните. Задлъжнялостта обаче нараства и е над средната за ЕС.

Новите инструменти на ОСП 2014-2020 ще повлияят в различна степен земеделските стопанства според специализацията и размера им. Сумарно преразпределителните плащания, схемата за дребни стопани, диверсификацията на културите, поддържането на затревени площи ще въздействата в най-голяма степрен за намаляване на доходите в стопанствата с размер над 300 дка при полските култури, зеленчуците и свинете и птиците.

Земеделските стопанства са с добра устойчивост по всички компоненти, като най-ниска е икономическата, следвана от управленческата, социалната и екологичната устойчивост. Приоритетното подпомагане на малките стопанства в уязвимите сектори ще има положителен ефект върху развитие на тези сектори, главно в зеленчукопроизводството. Поради ниският дял на подкрепените стопанства, подпрограмата няма да повлияе върху тенденциите на организационно-стопанското преструктуриране в земеделието.

Посочените резултати надвишават заложеното в работната програма за текущия период, тъй като оценката на устойчивостта освен икономически, включва екологични, управленчески и социални измерения. По-задълбочено е представена и оценката за очакваното влияние на различните инструменти на ОСП 2014-2020 върху земеделските стопанства по направление на специализация.

 

ПРОЕКТ ХТАИ 132 “ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ”

 Ръководител: доц. д-р Иван Боевски

 Научен колектив: доц. д-р Иван Боевски, проф. д-р Димитър Николов, ас. Даниела Цвяткова, ас. Ангел Саров, докт. Енчо Иванов, докт. Силвия Атанасова, ст. спец. Славка Андреева, ст. спец. Наташка Соколова.

Настоящият проект е посветен на една все още недобре изследвана област у нас, а именно: предприемачество в земеделието и селските райони. Предприемачеството в селските райони е обект с нарастващ интерес от изследователи, консултанти, „policy makers” в много страни. Генерирайки висока добавена стойност, ориентирани към растеж, използвайки високи технологии, осигурявайки заетост на част от населението предприемачите се явяват естествен двигател на икономическо развитие в много страни. В контекста на разрастващата се глобализация, новата икономика и членството ни в ЕС, неимоверно нарастват и предизвикателствата към съвременните предприемачи в земеделието и селските райони.

България е страна, в която аграрният сектор винаги е бил водещ за икономиката. Това до много висока степен се дължи на развитието на предприемаческа дейност, т.е. поемането на висок риск за започването на нов вид дейност, без да има гаранция за възвръщаемост на вложените средства и успех на бизнеса като цяло.

На този етап в България земеделската кооперация функционира на базата на Закона за кооперациите и се придържа стриктно към установената гавърнанс структура. Това с основание кара изследователите да я оприличават като „капсулована“ система. По-обезпокоителното в случая е, че поддръжниците на този модел нямат аргументиран отговор за предимствата на традиционната кооперация пред алтернативните кооперативни иновативни гавърнанс модели. В случая се визират онези ръководни органи, които изпитват сериозни затруднения да изтъкнат поне една кооперативна ценност или принцип. Земеделската кооперация в България изпитва затруднения, които произтичат от глобализиране на световните пазари, засилената конкуренция, нужда от финансов ресурс, липса на иновации, недостатъчен трудов ресурс.

За разработване на настоящият проект се използват методи и подходи, състоящи се от преглед на основната литература, свързани с темата, резултати от проведени изследвания, сравнителен анализ, ситуационен анализ, анкетни проучвания, казусни изследвания и личен опит. За постигането на изследователските цели и задачи при практическото проучване се използват два основни подхода, а именно: анкетни проучвания и казусни изследвания на земеделски стопанства и МСП в селските райони.

 

ПРОЕКТ ХТАИ 133 “УСТОЙЧИВО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА В БЪЛГАРИЯ”

 Ръководител: доц. д-р Божидар Иванов

 Научен колектив: доц. д-р Божидар Иванов, проф. д-р Румен Попов, доц. д-р Нона Маламова, доц. д-р Диляна Митова, гл. ас. Петър Кировски, д-р Десислава Тотева, ас. Емилия Соколова, ас. Васил Стойчев, докт. Веселин Кръстев, докт. Петър Почалеев, гл. експ. Атанаска Джоджова, ст. експ. Кремена Горчева, ст. спец. Мария Симова

Направен е обзор на съществуващите условия и ситуационен анализ по различните звена на хранителната верига на ниво подотрасли, фиксирани са въпроси свързани с ценовия механизъм и взаимодействието в отделните звена на хранителната верига, имайки предвид производство – преработка – търговия. Изпълнен е задълбочен анализ на ценовото взаимодействие, като е обхваната ценовата трансмисия по хоризонтала между стоки със сродни характеристики и предназначение, по вертикала на хранителната верига, както и трансмисионните връзки между местните и глобални пазари.

За отчетния период в съответствие с приетата работна методика е работено по следните основни теми:

  • Анализ на протичащите промени и еволюцията в отрасъл земеделие.
  • Пазарни сравнителни анализи и влиянието на потребителското търсене и предпочитания за развитие на различни сектори на хранителната верига.
  • Сравнителни предимства и позициониране в селскостопанската търговия на България.
  • Ценови анализ за интегрираност на различните цени и анализ на значението и последствията от измерената степен на ценова коинтеграция.

През отчетния период е усвоен нов методически инструментариум, който е приложен за изследване на ценовите взаимоотношения, който е апробиран и приложен в научната разработка. Този инструментариум включва различни иконометрични тестове за проверка, оценка и описание на характеристиките на ценовите връзки. Изследването на въпроса с цените е изключително важен заради нуждата от по-доброто разбиране алокационната функция на пазара и за постигане устойчивото функциониране на отделните сектори. Извършените анализи разглеждат не само икономическите аспекти за постигане на устойчиво функциониране на отрасъла, но и отчитат регулаторния натиск и въздействието на обкръжаващата среда, разглеждана през призмата на потреблението и работната сила. Направени са изводи, формирани са направления и мерки за оптимизиране на условията за устойчиво развитие.

Извършеното по научния проект през отчетния период е точно изпълнение на предвиденото в работната програма. Отговаря по обем, качество и съдържание на общата работна програма за изпълнение на проекта през първата година.

 

ПРОЕКТ ХТАИ 134 “ПОЗЕМЛЕНИ ОТНОШЕНИЯ И ПАЗАР НА ЗЕМЯТА В УСЛОВИЯТА НА ОСП”

 Ръководител: доц. д-р Пламена Йовчевска

 Научен колектив: проф. д-р Красимира Кънева, проф. дсн Божидар Георгиев – ИПАЗР, проф. д-р Светла Бъчварова – НБУ, доц. д-р Донка Иванова – ЮЗУ-Благоевград, гл. ас. д-р Теодора Стоева – АУ-Пловдив, проф. дин Алина Шикорска – ИИССП-Варшава, инж. Богдан Букс – ИИССП-Варшава, доц. д-р Щефан Будай – ИАИ-Братислава, д-р Вацлав Вилхелм – ИАИ-Прага, докт. Йонко Йонков, гл. експ. Атанаска Джоджова, ст. експ. Марина Лазарова-Муслах

 Поземлените отношения са сложни икономически отношения, обусловени от приложението на системата земя-труд-капитал в селското стопанство. Процесът на връщане на земята на бившите собственици осъществен при трансформацията през 90-те години на ХХ-ти век изведе значителна част от обработваемата земя от стопански оборот. Характерът на проведената реформа у нас, деформира зараждащия се пазар на земеделска земя от самото му начало. В арендата протичащите процеси са сложни, хаотични и често демотивиращи собствениците на поземления ресурс. Преходът от една обществено-икономическа система към друга доведе до съществени структурни изменения в селското стопанство на България. Същевременно, присъединяването на страната към общото икономическо пространство и приложението на ОСП провокира нова кардинална смяна в стопанската конюнктура. Вследствие декапитализирането на отрасъла, нараства капиталовата значимост на земеделската земя. Земята вече не е само незаменим производствен фактор. Поземленият ресурс се превъръща в ликвидна стока.

При ОСП 2007-2013, заетостта и използването на земята е белязано от промени и размествания, довели до резултати, които предвид сравнителните предимства за развитие на земеделие у нас, са нелогични. Вследствие анализ на динамиката както при натуралните, така и при стойностните икономически показатели в хода на първия програмен период 2007-2013, България има т.н. уязвими сектори: животновъдство, производство на плодове и зеленчуци. През ОСП 2014+ те са предмет на целево поддържащо подпомагане. В резултат гарантираната финансова подкрепа, при производството на зеленчуци и плодове се забелязва смекчаване на регистрираните дисбаланси. При животновъдството, поради спецификата на този вид производствени системи и сложни конюнктурни усложнения на стопанската среда, трендът на влошаване на натуралните и стойностни икономически показатели продължава да е с отрицателен знак.

Регистрираните тенденции и резултатите от изследователския процес потвърждават работната хипотеза, че ОСП оказва общ позитивен ефект върху селското стопанство у нас, но проблемите в земеползването и земевладеенето придават на пазара на земята у нас и на поземлените отношения в българското селско стопанство незрял характер. Процесът на консолидация се развива и трябва де се ускорява, но съществуват процеси с блокиращ ефект, породени от продължаващата фрагментация на поземлените имоти.

Сравнението със страни като Полша и Словакия открояват определени отлики относно администрирането на процесите, свързани с регистрацията на поземлената собственост. Тези държави имат пълна отчетност както за състоянието, така и за промените, настъпващи по отношение на собствеността и ползването на земеделските имоти. Кадастърът е унифициран и електронизиран. Полезен опит, който нашата страна би трябвало да ползва при тепърва стартиращата процедура по създаване на кадастрална карта и у нас.

Следователно, поземлените отношения са сложни икономически отношения, чието развитие и зрелост имат съществено значение за развитие на социално-икономическите процеси в обществения живот в нашата страна.