История

Институтът по аграрна икономика (ИАИ) е създаден през 1935 г. като Служба за земеделско-стопански проучвания при Министерството на народното стопанство, която през 1937 г. се преименува в Институт за земеделско-стопански проучвания с директор проф. Янаки Моллов. Основната му цел е всестранно да проучва и подпомага земеделското стопанство в икономическо и социално отношение, с оглед подобряване условията на живот в българското село.

През първия етап (1935-1944г.) от създаването на Института научните направления на изследване са свързани с: определяне насоките на развитие на земеделското производство, доходността на земеделските стопанства; земеделско-стопанското райониране; организацията и преустройството на земеделските стопанства; цени и пазари на земеделските произведения. Правят се проучвания върху условията на живот на българското село и на тази основа Министерството на земеделието разработва план за подобряване на жизненото равнище на селското население.

През втория етап (1944-1989г.), след налагане моделът на централно-плановото управление на държавната и групово-кооперативната форма на собственост, настъпват радикални промени в методологията, принципите и методите на икономическите изследвания. Институтът бързо се разраства. Разширяват се сферите на научните направления. Мащабни изследвания се правят в областта на: районирането, специализацията и концентрацията на селскостопанското производство; планиране и прогнозиране; организация, нормиране и заплащане на труда в селското стопанство, организация на производството, трудови ресурси, управление на селскостопанските организации, селскостопанска ергономия, себестойност, цени и реализация на продукцията, интензификация и ефективност на производството, финансиране и кредитиране на селскостопанските организации, икономико- математическо моделиране и др.

През този период Институтът за земеделски проучвания се преименува в Институт по икономика и организация на селското стопанство. Негови директори са били видни учени като: Георги Калъпчиев, Минко Казанджиев, Петко Петков, Никола Попов, Титко Черноколев, Никола Палагачев, Петко Кирев, Атанас Ганев, Трифон Георгиев, Кръстю Брусарски.

През третия етап (1989- 2007 г.) дейността на Института е насочена към проблемите, свързани с преминаването на земеделието към пазарна икономика. В годините на преход Институтът осигурява основен експертен потенциал при оценки за раздържавяване на държавното имущество в страната. Изследванията се насочват в посока на активно подпомагане на държавата в провеждането на аграрната реформа, изясняване проблемите на аграрните отношения, пазара на земята и земеползването; институционално, организационно и производствено преструктуриране на земеделието и ХВП, цени, пазари, маркетинг и конкурентоспособност; устойчиво развитие и екология, икономически и социологически проблеми на селото и селските райони.

От състава на Института се формират две нови структури. Системата за агропазарна информация /САПИ/, създадена и финансирана от ФАР, ежеседмично разпространява информация за движението на цените на земеделските продукти за отделните региони. По-късно тя започна да функционира самостоятелно, като ООД. През 1995 г., по програма ФАР, към Института се изгради Агробизнес и счетоводен център /АБСЦ/, който до 2000 г. активно обучава и подпомага селскостопанските производители със съвети, полезна информация и научно-приложна литература.

От 2001г. Институтът по икономика и организация на селското стопанство е преименуван в Институт по аграрна икономика (ИАИ).

През четвъртия етап, след присъединяването на страната към ЕС – 2007 г.,научната програма на ИАИ е свързана с въпросите на приложението на ОСП и въздействието й върху българското земеделие. Институтът изготвя становища, анализи и препоръки за формите на държавна подкрепа на земеделието и селските райони, търговските режими и конкурентоспособността, безопасност на храните, приоритетите в развитие на селските райони, оценка на устойчивостта в сектора, реформиране на аграрната наука и интегриране на нашата икономическа наука в европейските изследователски мрежи.

През 2012 г. в състава на ИАИ е присъединен Института по информационно осигуряване на системата към ССА. В резултат на това в ИАИ се помещава Централна селскостопанска библиотека – най-голямата в страната специализирана библиотека в аграрната област. Освен ЦСБ, в структурата на ИАИ са включени иредакциите на седемте научни списания на Селскостопанска академия: „Bulgarian Journal of Agricultural Science”, „Селскостопанска наука”, „Растениевъдни науки”, „Животновъдни науки”, „Почвознание, агрохимия и екология”, „Икономика и управление на селското стопанство” и „Селскостопанска техника”, които отразяват и популяризират резултатите от научните изследвания в аграрната област.